Ивановски скални църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивановски скални църкви
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраRock-Hewn Churches of Ivanovo.
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение България
ТипКултурно наследство
Критерииvii, viii, ix
Вписване1979  (3-та сесия)
Координати43°43′ с. ш. 25°58′ и. д. / 43.716667° с. ш. 25.966667° и. д.
43.6956° с. ш. 25.9881° и. д.
Местоположение в България Област Русе
Ивановски скални църкви в Общомедия

Ивановските скални църкви са разположени край с. Иваново, на 18 км от град Русе.

Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Скалите около манастира

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

През 2021 година е отбелязана 800-ната годишнина на Ивановския скален манастирски комплекс с литургия в чест на Свети Йоаким, Патриарх Търновски, и основател на манастира. Службата е оглавена от Русенския митрополит Наум[1].

Ктиторски портрет на цар Иван Александър

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14 век, сътворена от търновски столични майстори, представяща развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

Ивановските скални манастири са музеен комплекс и се обслужват от Регионален исторически музей-Русе. Те са най-посещаваният обект на РИМ-Русе[2]. През летния период работят всеки ден, а през зимата само по предварителна заявка[3].

Комплексът се състои от шест обекта[4][5]:

  • Комплекс Църквата „Св. Богородица“ - тя е основният манастирски храм. Включва скална църква с параклис и жилищни помещения тип монашески килии. Запазени са стенописи от XIV век.
  • Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“ - най-старата част на манастирския комплекс, състои се от верижно наредени помещения на едно ниво.
  • Комплекс „Кръщелнята“ - намира се на 100 метра от Затрупаната църква и се състои от голяма църква и жилищни помещения.
  • Комплекс „Господев дол“ - помещения на две нива, които преминават в естествена дълбока пещера.
  • Комплекс Съборената църква „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ - комплекс на три етажа с голяма църква и помещения около нея.
  • Белберницата – комплекс от монашески скални килии на 50 метра от Съборената църква.

Отворена за посещение е основната църква в манастирския комплекс „Св. Богородица“, а останалите обекти са достъпни при предварителна заявка. Периодично се организират турове до Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“, от която е поставено началото на манастирския комплекс[6].

Богослужения в Ивановските скални църкви[редактиране | редактиране на кода]

В последните години се извършват богослужения по определени поводи в резултат на сътрудничество между РИМ-Русе и Русенска митрополия.

Отбелязване на празника на Свети Йоаким, Патриарх Търновски, и основател на манастира, с отслужване на света литургия на 18-ти януари 2022 година в Затрупаната църква „Свети Архангел Михаил“[7].

Отбелязване на празника на Теофана Басараб след обявяването ѝ за светица – Теофана е българската царица Теодора, първа съпруга на цар Иван Александър, впоследствие приела монашество под името Теофана. Нейно изображение като ктитор е запазено в Съборената църква „Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Именно в тази църква на манастирския комплекс през октомври 2022 Русенска епархия отбелязва за първи път празникът на царица Теодора със света литургия след канонизацията ѝ от Румънската православна църква[8]. През 2023 година празникът на царица Теодора, която е дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб, отново е отбелязан с богослужение в Ивановския скален манастир с участие на българи и румънци[9][10].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бичев, М. Стенописите в Иваново, С., 1965
  • Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. Изкуство, 1976, № 9
  • Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил“ край Иваново). Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31 – 45
  • Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953
  • Йорданов, Стоян. Скалният манастир „Свети архангел Михаил“ при село Иваново, София, 2004
  • Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989
  • Чилингиров, Асен. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Русенска света митрополия. НА АТАНАСОВДЕН В РУСЕ БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 800-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ИВАНОВСКИЯ СКАЛЕН МАНАСТИР „СВ. АРХ. МИХАИЛ” // Сайт на Русенска епархия. 2021-01-18. Посетен на 2024-01-05.
  2. Димитрова, Гергана. Ивановските скални църкви и Екомузеят – най-посещавани през 2023 г. // Русе Медия. 2024-01-04. Посетен на 2024-01-05.
  3. РИМ-Русе. За посетителите: Работно време // Посетен на 2024-01-05.
  4. РИМ-Русе. Ивановски скални църкви // Обекти на РИМ-Русе. Посетен на 2024-01-05.
  5. Дирекция Природен парк "Русенски Лом". Декларирани и обявени недвижими културни ценности в Природен парк "Русенски Лом" и прилежащите територии // Актуализиран план за управление на Природен парк "Русенски Лом". Посетен на 2024-01-05.
  6. Изкачване до Затрупаната църква, от която произлизат Ивановските скални църкви // Радио Русе. 2021-07-16. Посетен на 2024-01-05.
  7. РИМ-Русе. Божествена литургия в "Затрупаната църква" на Ивановския скален манастир // Сайт на РИМ-Русе. 2022-01-01. Посетен на 2024-01-05.
  8. Русенска света митрополия. АРХИЕРЕЙСКА ЛИТУРГИЯ В ИВАНОВСКИТЕ СКАЛНИ МАНАСТИРИ // Сайт на Русенска епархия. 2022-10-28. Посетен на 2024-01-05.
  9. БНР Радио България. Румънци и българи честват Св. Димитър Басарбовски и Св. Теофано Басараб // Българско национално радио. 2023-10-27. Посетен на 2024-01-05.
  10. РИМ-Русе. Света литургия в Ивановския скален манастир по повод честването на Света Теофана Басараб // Сайт на РИМ-Русе. 2023-10-01. Посетен на 2024-01-05.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]